Математика, народопсихиатрия, горчива истина

/Категорично лично неправилно мнение, за което не носи отговорност никой - най-вече авторът. От жегата е... Смятам го за нецензурно - както казах на Юри: най-точната рима е гласувам/псувам. В заглавието присъстваш и цаца, ама ще караме без мезе - нали за такова ни взеха вече./

Най-интересното на изборите са коментарите преди, по време и след тях. Особено, когато ги правят хора, потънали до шия в блатото на политиканщината…

Само че мен не ме интересуват истерии, тъпотии, наглости, дебилщини и самохвалства. В повечето случаи – като гордеещи се с маркучетата хлапета на плажа, не смеещи да погледнат към възрастните и притежанията им.

Сега слушаме кой бил победил, ама кому някой пикал в гащите, кого прецакали за пореден път, обаче все още не се признава за резбован обратно.

И ни натрисат ревове, злоби, дрънканици на чалгаджии, селяндурски тарикати, червеникакви, бесни, антибългари, сбиротоци всякакви.

Които имат претенциите, че са наша еманация, наши представители, наши образи и подобия.

Най-лошото е, че май в това са прави.

Но не за всички.

Обърнете внимание как леко и меко се заобикаля огромния проблем за политиканите – НЕГЛАСУВАЩИТЕ! Изчислиха кой какви гласове заграбил, но бавят ли, бавят с процента на нежелаещите да бъдат признати за балами. Гласували са 42,19%!!!

А непожелалите са много – повече от 50%.

Което в математиката означава срив на другите резултати. Даже референдумите с под половината участници рухват.

Но това не е референдум, твърдят юристите.

Така е – при тях всичко криво е право.

Дори един да гласува – изборите са признати. Защото целта им не е избор на най-добро държавно ръководство, а разпределение на субсидии и бизнес ниши, на далавери и аванти за политиканите и съучастниците им.

Пък и свикваме с тая пишман математика. На матурата смъкват ли, смъкват броя на необходимите точки за тромбенце. Скоро ще е достатъчна и една /1/ точка. Да се отбие номерът…

Макар в нормалния свят за заветната тройка да се изискват поне 50 точки!

Е, какво пък – лъжем си се и се кефим на акъла си. Щото, нали – ние сме на второ място по интелект в света. И на първо по скромност…

Народопсихиатрия…

Само дето резултатите показват различни от рекламираното резултати. Първите /какви първи, бе братчета и сестричета – от десетилетия няма партия, седнала на трапезата с 51% от имащите право на глас!/, та първите имали официално 24,08%, вторите 23,51%, третите 13,39% и така нататък…

Победа? С 24,08% от гласувалите? Тоест – едва 12,04% от българите, имащи право на глас!!!

Така си беше и досега – „победителят“ с Жипката получаваше /уреждаше, купуваше/ около 15% и си намираше патерица.

Да, полицията сряза бая връзки между кукловоди и електорат. Циганите масово се свиха по гетата – ми, що да ходят до урната, когато няма файда?

А нечии резултати видимо скочиха. На едните – от 7% до 10,71%?

Математиката говори друго. На практика – 5%!!! Дори с вносните гласове. И сред тия хора се увеличават мислещите, отказващи да са електорат…

Както отдавна е забелязано – при изнасилване моралната победа е на жертвата, а не на насилника. Активността в този случай не е похвална…

Какво ни е нужно?

Промяна.

Резултатите са важни, разбира се, но не само за политическото ни бъдеще. По-важен е изборът на народа. Много, много показателен е. Точно според казаното от Софроний Врачански: „Понеже то ест вещ природна: учен человек ученнаго люби и прост - простаго, и пиян - пияннаго.“

А вие сами определяйте кой в коя група е – според собствения акъл…

Изводът ми – И тези избори показаха: не сме готови за демокрация. Истинска, теоретична. Не тая на практика – битпазарната демокрация. Каквато има в ЕС, в САЩ, къде ли още не – и която е много, много далеч от оная, мечтаната и очакваната.

А, за да стигнем до нея, трябва да извървим дълъг път. По стъпала – исторически стъпала.

И най-напред трябва да въвеждаме демокрацията поетапно, постепенно.

Например – да се върнем назад и установим правила. Ценз!

Не гласуване за Сульо и Пульо, не вот на неграмотните, не избори срещу заплащане. /У нас не е първият опит с шут на трона. Пробваха в Италия, влачат последствията в Украйна/

Най-напред – изборно право и изборни документи. За избиратели и кандидати. Всички! Примерно – изборна книжка. Която да се получава след изпит. По материалите за осми клас /Тук се сепвам – че ние ще останем без политиканите?!/…

Второ – възрастов ценз. Получаване право на глас след изкарване на диплома за средно образование и след изпит. А краят – при пенсионирането. Което вкарва и мен в тая група. Но го съзнавам – каквото съм можал, направих. Натам – младите сами да решават бъдещето си. Моето мнение не се отнема, но няма да го налагам с бюлетина. Рисковете си остават за младите избиратели. А аз и другите старчоци – да гледаме, радваме се или критикуваме…

Накрая – право на глас само за тези, които плащат данъци тук. Тук! Искаш да изкараш повече пари, да създадеш условия за децата си, да… Абе, каквото щеш – но без да решаваш от Лондон или Бурса как да живеят хората тук.

Плащай си данъците – и гласувай…

Така ще бъде изрязана и паразитната паплач, печелеща от избори на избори. Без право на глас – и без корупция при вота… Защото заможен човек не продава евтино гласа си. А високите цени просто ще откажат купувачите – нямат сметка.

Регрес? Не, просто опит да се изчисти паразитното, отровното, ненужното…

А то се прави с остър нож…

Защото се оказва, че недоволните – ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ! – нямат изход. Или трябва да избират от всички лайна най-немиришещото, или да скърцат със зъби и наблюдават плавното красиво потъване на Атлантидата ни…

А историята показва и трети път – най-страшният. Отвратеното мнозинство срещу отвратителното малцинство…

Бунт, въстание, революция – подробностите уточняват бъдещите историци.

Ако има оцелели…