14 февр. 2017 г., 11:08

Мазето

798 0 0

             Шетах днес в мазето, много неща се насъбраха, а някак не мога да се разделя с тях. Премествах предмети и подреждах торби от двадесети век, за да направя повече място в моя подземен лапидариум.
             Изведнъж в тишината на мазето се разнесе кратък звън: - „Бим... баммм“. Застинах за момент и си помислих, че нямам такъв сигнал в телефона. Може би някаква нова апликация?
             „Не, не е телефонът! Оставих го вкъщи!” – казах си почти на глас. 
             Сведох очи, държах огромен плик с детски играчки. Играчките на синовете, които вече са брадати мъже. Най-отгоре се виждаха трима Екшънменове, оплетени в сложна хватка, енергични и свирепи даже в пенсия. Тръснах леко плика и от дъното му се дочу въздишка: - „Баммм“. Тръснах пак. Тишина. Тръснах още два пъти. Нищо. Това „баммм“ беше последната въздишка от плика. 
             Въздъхнах и аз.
                                                   
                                                   16.IV.2016 г.
                                                     Olsztyn 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Мандраджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...