20 мар. 2022 г., 09:00
2 мин за четене
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добитък.Отминаха времената,когато се задоволяваше с горски плодове, откакто придуши един нехаен овчар и попиля стадото му на един южен склон на планината която беше неин ловен район.А тя, планината не е от ония сибирски планини, където беше израснала;после уловена и обучена в един московски цирк,който тръгна на турнета в други страни...
И тогава се случи малко вероятното:мечкарят се напи в един пролетен ден, отиде да нахрани мечока,но забрави да заключи клетката;може би му беше писнало с тези едни и същи циркови номер; и тръгна по белия свят с нея, свободен и освободен от едничката мисъл, че е длъжен някому на този живот...
Естествено, циркът продължи от панаир на панаир, от град на град, без да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация