Мечката
Произведение от няколко части
-
1722 8 16Проза » Разкази
-
1066 5 22Проза » Разкази
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добитък.Отминаха времената,когато се задоволяваше с горски плодове, откакто придуши един нехаен овчар и попиля стадото му на един южен склон на планината която беше неин ловен район.А тя, планината не е от ония сибирски планини, където беше израснала;после уловена и обучена в един московски цирк,който тръгна на турнета в други страни...
И тогава се случи малко вероятното:мечкарят се напи в един пролетен ден, отиде да нахрани мечока,но забрави да заключи клетката;може би му беше писнало с тези едни и същи циркови номер; и тръгна по белия свят с нея, свободен и освободен от едничката мисъл, че е длъжен някому на този живот...
Естествено, циркът продължи от панаир на панаир, от град на град, без да се замисля, че мечката и нейния надзирател са част от пъстрата еуфория на това безкрайно пътуване към залъка на тяхното съществуване.
Така от едно място на друго,човек губи времето за съществуването си.Който дошъл и после си заминал,нали това е цирк?Зрители всякакви. Важното е, че този цирк продължава към следващото селище или град!
Стопанина на мечката, понеже нямаше особен талант за музикални способности тръгна от село на село да показва мечката, като някакво изкуство от рода на злободневните истории: кой ляга за дузпа в полето на противника. Все тъпи истории, но такова беше въображението на мечкадаря,пък и мечката й беше все едно. Важното беше, че успяваха да залъжат глада с наглед глупавите си номера, докато една нощ на мечката й писна!
Успя с едно пролетно вдъхновение да удуши мечкадаря, като изгуби всякакво покорство и тръгна към една пещера в близката планина.
Беше й омръзнало до лапи да бъде хранена от подаянието на някакви хора, които се забавляваха с нейните привидни падания за дузпа, защото по душа мечката беше верен фен на истинското изкуство...
И тя стана стръвница!
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
