30 мар. 2010 г., 09:47

Мечта си

835 0 1
1 мин за четене

 

 

Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!


Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но почувствана. Може би дори леко перверзна... Непорочна девственица, изнасилвана десетки пъти.


Чакалнята се препълни с безброй желания и блянове. Надеждата ми се блъска, за да се добере до гишето. Билет не успя да си купи... Изпъна палец на главния път и пак дойде.  С желание всичко се постига.


Тръпки, усещания, чувства, емоции – те са хард кор. Разкъсват ти ума и душата. Свиват те на топка и си бършат пода с теб. Прахта и мръсотията лепнат по теб – като магнит си...


Абстиненция... Опитваш се да я преодолееш, но си твърде слаб. Преди, сега, след време... Едва ли някога изобщо ще успееш да надделееш. Агонията е твърде голяма, дори за родения мазохист.


Страст – първична, фатална, боляща... Кисело-сладка като резен лимон, поръсен със захар. Като първичен секс в пещера. Като безмилостно прерязване на нечие гърло. Изпепеляваща...


Иронично-истинен... Кадър на черно-бял филм, недогледан, но запомнен. Без глави, герои, но със сюжет. Лъжливо верен!

 

.


Лекарства, психотропни, анаболи. Гълташ, гълташ... Плацебо! Единственото избавление е в болния ти мозък, фригидно закърнял, недоразвит ембрион.


Юрган дебел и тежък. Топло неудобен, полезен и притискащ. Мушнеш ли се веднъж под него, няма излизане от там. Топло е, но ще рискуваш ли да смаже слабото ти тяло?!


Бодливата тел върху главата на подлежащия под въпрос Иисус... Несигурно гарантирана. Атеистично откърмена от плътта на невярващ християнски предател.


Окръжност! С край?!


Време разделно, неразделено, неизживяно, непрочетено. Миг от вечността и хиляди вечности, събрани на куп в един кратък миг. Времето, течащо без спирка, бързащо, закъсняващо и не изчакано. Обрат на събитията с неочакван... старт!

 



                                                                                        Вечно твоя:
                                                                                        Принцесата-воин,
                                                                                        загубена във времето
                                                                                        на неизпята песен  =)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...