Здравейте, казвам се Майкъл и съм на 32 години. Реших да споделя с вас една история, която промени живота ми из основи.

Беше в ранните дни на Август през 1997 година. Тогава аз бях на 17 години. Аз и мойте приятели много обичахме да ходим на страшни места, в изоставени къщи и да чупим стари вещи. Не ни интересуваше нищо, просто гледахме  как да се забавляваме и постоянно да правим глупости.

Един ден аз и двамата ми приятели от детинство - Стивън и Роберто, решихме да се разходим в гората, когато залезе слънцето. Стивън беше малко по-нисък от мен, беше леко пълничък, но много силен. Имаше къс перчем и сини очи. Той винаги можеше да разсмее всеки. Помагаше винаги на хората, дори и на тези, които не познаваше. А пък Роберто беше доста висок, с гола глава, мускулест, с пъстри очи. Той беше сваляча, всички момичета го обожаваха , но той беше добро момче също , както Стивън. Само с разликата че беше много бойнствено настроен. Никога не си мълчеше и много се страхуваха от него.

  Стана време и ние тръгнахме. Стивън беше взел със себе си още две момчета - Николай и Джак.

На външен вид Николай беше много странен. Той беше слаб и висок, с малък рядък мустак , много изпит в лицето, с коса която стигаше до кръста му. Имаше две татуировки, първата беше една сълза под окото му, а другата беше един череп на ръката му. Също така беше много мълчалив и мрачен. Джак пък беше негова противоположност. Той беше весел, не много висок, имаше малко коса, мускулест. Изглеждаше ми като човек, които винаги е подготвен с някоя тема за разговор.

   Всички тръгнахме към гората. 

Разхождахме се, напалихме си огън и се забавлявахме .

    Вече беше станало 2:00 часа през ноща и решихме да си ходим , но беше твърде тъмно и не виждахме почти нищо ... Ние се бяхме загубили. Обикаляхме много и изведнъж намерихме една пещера. Нямаше какво да губим и влязохме вътре. Не ни отне много време да осъзнаем, че това беше гробница.

Вътре имаше ковчег, много позлатени предмети и странни вази.

   Беше невероятно. “Тези неща сигурно са страшно скъпи” - казах си аз и се зачудих как някой не ги е намерил и не ги е откраднал . Може би една от причините беше, защото е много навътре в гората и никой не бе идвал до тук. 

     Момчетата решиха да си взем по нещо. Роберто си взе една от вазите, Стивън и Джак си взеха няколко позлатени неща, Николай грабна колкото се можеше повече монети, а пък аз един медальон. Той беше златен във формата на ромб и в средата един голям червен камък. Когато вече разгледахме всичко и си избрахме по нещо, решихме да се прибираме, защото трябваше да намерим пътя обратно. 

      В крайна сметка ние намерихме пътя и се прибрахме.  По-късно, когато вече си бях в нас се загледах в медальона. Камъкът му блестеше, беше много красив и за това реших на сутринта  да го дам на майка си. 

Аз си легнах, но по едно време започнах да чувам някакви гласове. Помислих си че сънувам, но те не спряха и всякаш ги чувам по-близо до мен. Реших да стана и да отида да пия вода.

Когато отидох в кухнята отново чух нещо, но този път беше много тихо. Все едно някой ме викаше, чувах само “Майкъл ела” или пък “ ще дойда за теб Майк”... Да тогава си помислих, че просто съм твърде преоморен и ми трябва сън.

 В крайна сметка отново си отидох в стаята и заспах. 

      Когато се събудих имах синка под гърдата и си помислих, че съм се ударил някъде, но най-странното беше, че сънувах някаква черна фигура,  която ме викаше и се опитваше да ме убие. Спомнях си само как се опита да ме запали, там където ми беше синката. Това беше много шантаво...

           Минаха се няколко часа и аз вече бях забравил за това, което се беше случило по-рано. 

 Малко по-късно майка ми се прибра от работа и аз ѝ показах медальона. Както ѝ очаквах на нея много ѝ хареса и аз ѝ го дадох.

 След това излезнах навън с Роберто. Реших да споделя с него за случилото ми се предната вечер.

 Той се шокира и започна да ме гледа изплашено. За пръв път от много време насам го видях така изплашен. Попитах го какво му има и той ми каза, че това може да някакви паранормални сили и аз го попитах дали ми говори за духове. Той ми отговори с “да”, аз започнах да му се смея, защото тогава не вярвах в такива неща и взимах всичко с присмешка, за това реших да сменя темата.

     В продължение на една седмица започнаха да се случват още по станни неща.  Предмети падаха без причина, продължих да сънувам същия кошмар, (само че различното беше, че всеки път ме убиваше по-друг начин) и отново чувах гласовете, но най-изненадващото беше, че ѝ на майка ми се случваха такива неща.

Тя започна да се държи много странно. Спря да яде, не говорише много или пък, когато говорише бяха някакви безсмислици и глупости . Дори съм я виждал как вечер става от леглото и отиваше в ъгъла на стаята и започваше да дълбае стената с нокти.

  Много бях притеснен за нея. Какво ли не ми мина през главата, помислих си, че е полудяла...

 Един ден я бях завел на лекар, но те ми казаха, че на изследванията, които бяхме направили не било показвало, че има някакви психически отклонения.

Тогава си мислих, че лекарите не си вършат правилно работата и се ядосвах. Водих я къде ли не, но винаги ми казваха едно и също “ майка ти е добре, няма заболявания или някакви психически отклонение, не можем да ви помогнем”.  Толкова ужасно никога не се бях чувствал, но и в същото време имах огромна умраза към лекарите, защото не можеха да ни помогнат. 

   Един ден оставих за малко майка ми сама вкъщи, за да отида до магазина. Сигурно най-много съм се бях забавил половин час, но гледката, когато се прибрах беше потресаваща. Всичко стени в апартамента бяха издрани, имаше кръв по стените и по ръцете й. Когато я видях ми спря сърцето не само заради вида ѝ, а и защото се опитваше да запали апартамента. Беше натрупала купчина с дрехи и държеше туба с бензин в едната си ръка, а в другата запалка. 

 Веднага звъннах на 911 за да знам какво да правя. Те дойдоха значително бързо и я откараха към болницата.  

     Майка ми беше там от две седмици, през това време аз не знаех, къде се намирам. Всичко ми беше дошло като гръм от ясно небе. Тогава Роберто и Стивън се опитваха да ми помагат с каквото могат. Препоръчаха ми да отида на врачка. Аз не вярвах в тези неща, но нищо друго не ми остана.

 На следващия ден аз отидох с момчетата при една врачка не далеч от мястото на което живеех.

  Когато вече бяхме при гадателката  тя ме покани да седна на един стол срещу нея. Тя извади тесте с карти и ми каза да си изтегля три карти. Първата “минало”,  втората “настояще” и третата “бъдеще”.

Аз го направих. За миналото ми каза, че съм преживял загуба на роднина или по-скоро загуба на баща (беше права). За настоящето ми каза събитията, които ми се бяха случили (чуването на гласове, кошмарите, всичко за майка ми и за медальона). Тя ми сподели, че този медальон бил обладан от зли сили и че майка ми е в опасност. За бъдещето ми предсказа, че щяло да се случи нещо ужасно с майка ми и е трябва да отида бързо при нея. Аз не се замислих и тръгнахме веднага с момчетата към болницата където лежеше, но  тя бе твърде далеч. Когато вече бяхме пристигнали в болницата беше твърде късно.... Майка ми се е била самоубила. Тя е изгоряла жива, единственото непокътнато нещо от нея беше медальонът, които ѝ беше на врата. Не исках да повярвам какво се бе случило. Аз се сринах. Исках да се самоубия и щях да го направя, но Стивън ме спря. 

         В продължение на месеци не спирах да чувам гласовете, синките ставаха повече и повече, кошмарите продължаваха и най-вече сънувай майка ми как изгаря. 

 Един ден Роберто доведе  един свещеник в домът ми. Свещеника каза, че усещал много зли сили.

Той направи някакъв ритоал и взе медальонът и каза, че щял да го остави на сигурно място, където никой няма да го намери. Също така ми каза, че медальонът бил на някакъв зъл крал, който са изгорили и са му откраднали медальона и духът на краля се е всели в него и иска отмъщение. 

  Свещеника си тръгна, като взе със себе си и медальона. На мен не ми пукаше за медальона исках да се отърва от него, но не можех да си простя всичко, което се случи. 

Абсолютно всичко беше по моя вина. Майка ми се беше самоубила, заради медальона, но аз ѝ го дадох. Това винаги ще ми тежи, защото заради мен майка ми е мъртва...

Това ви го споделям не за да ви травмирам, а за да ви кажа, какво всъщност може да се случи от нещо, което изглежда безобидно.

Никога не взимайте неща, на  които не им знаете произхода. Внимавайте и не бъдете като мен.