Посветено на една депресирана
Много й е удобничко и уютно там, където е. Има си хубава къщурка, малко позацапанка, ама нейна си. Харесва професията си, работи много, до припадък. Всъщност, запушва течове. Но тамън се справи с един и хоп – от най-неочаквано място шурват едни канални, гъсти, лепкави и зловонни води, ама затова им казват канални, нали? И с търпеливо упорство запрята ръкави и чисти. Рине обора, ежедневно, безропотно, но да речеш да я бутнеш – изгаря те. Защото свръх-модерната й прахо (фекало) смукачка работи с прегрята пара, която се просмуква и в нея. В ръководството за ползване пише да не се пипа от непрофесионалисти. Колко предвидливо….
Има си помощници. Не и съмишленици. Обича ги без срам и свян, и не предявява претенции за собственост. Затова пък се съревновава с тях непрекъснато. Обикновено губи битките, но бидейки идеалният спаринг партньор, е убедена, че печели войната за изгубените души, като ги калява в боя.
Но на този свят няма истински награди за добре свършена ...