20.01.2006 г., 20:15 ч.

Метаморфоза 

  Проза
843 0 2
4 мин за четене
Посветено на една депресирана

Много й е удобничко и уютно там, където е. Има си хубава къщурка, малко позацапанка, ама нейна си. Харесва професията си, работи много, до припадък. Всъщност, запушва течове. Но тамън се справи с един и хоп – от най-неочаквано място шурват едни канални, гъсти, лепкави и зловонни води, ама затова им казват канални, нали? И с търпеливо упорство запрята ръкави и чисти. Рине обора, ежедневно, безропотно, но да речеш да я бутнеш – изгаря те. Защото свръх-модерната й прахо (фекало) смукачка работи с прегрята пара, която се просмуква  и в нея. В ръководството за ползване пише да не се пипа от непрофесионалисти. Колко предвидливо….

 

  Има си помощници. Не и съмишленици. Обича ги без срам и свян, и не предявява претенции за собственост. Затова пък се съревновава с тях непрекъснато. Обикновено губи битките, но бидейки идеалният спаринг партньор, е убедена, че печели войната за изгубените души, като ги калява в боя.

 

  Но на този свят няма истински награди за добре свършена работа. Като например – дълголетие, или безсмъртие, или поне едно световно признание. Издържливостта й взе да й изневерява. Напоследък често мисли за онзи гениален диригент, който направи светкавична и бляскава кариера, покори всички сцени, ожени се по любов, направи три талантливи деца, построи им замък, обгради ги с удобства, и едва петдесет годишен, ни в клин ни в ръкав каза „Край!” и се пресели в отвъдното. А жена му, вместо да се съсипе от тъга, предупреди гостите на погребението да не харчат за цветя и венци, а да направят подходящи финансови дарения на горките сирачета. Тя не отиде, видя й се твърде еснафско да носи пари на ръка на една безсрамно богата вдовица. Почете паметта му дистанционно, с един съболезнователен мейл. Подозираше, че ако продължи с досегашната безотказност да оправя хорските канализации, ще я сполети същата участ. Едва ли щеше да й пука особено, ако касаеше само нея. Но тя бе изтъкана от отговорности, и не можеше току-така да избяга от тях. 

 

   Един ден осъзна нуждата от метаморфоза. Тялото й бе по-мъдро от нея, защото вече бе задействало процеса.  Превръщаше се в сянка. Безплътна, уж непретенциозна, но заредена с друга субстанция. Каналните задачи трябваше да бъдат преотстъпени на друг. Тя вътрешно се противеше - бе сигурна, че никой няма да е достатъчно всеотдаен. В крайна сметка всичко щеше да се разсмърди като гноясало блато. А бидейки лишена от плът, тя нямаше да може да борави с тежките машини за отпушване. Би могла най-много да премахва остатъчните миризми, разпръсквайки розова или друга есенция, по желание на клиента. Нима само това? Как щеше да задоволява нуждата си от тежък физически труд? Да предпази от скъсване тънката нишка, на която безгрижно се люлееха помощниците й?

 

   Картината на бъдещето бе тъй ярко безцветна и безрадостна, че я обзе страх и дълбока депресия. Както се случва с всеки променящ се. Докато не прозря, че хората със запушени канали не се интересуваха ни най-малко кой и как точно се справя с проблема им. За тях бе важно накрая, съвсем накрая, да няма и следа от него, да се носи само приятна миризма и нежна музика.

 

  Дните на къщурката й бяха преброени. Уютът се изпаряваше безследно. Умът й рисуваше ту едноцветни, ту многоцветни пейзажи – мечти за новото обиталище. А тялото й бавно и педантично изпълняваше етапите на преображението, един подир друг. Скоро сянката доби конкретни очертания. Обонянието й се притъпи и вече не усещаше онзи задължаващ порив да премахва зловонията. Метаморфозата бе завършена. Тя се измъкна от паяжинения пашкул, разгърна новата си ефирна плът, приготви флакончета с екзотични аромати, и отлетя надалеч да събира овациите на упоената публика.

 

(Следват ръкопляскания)

© Николина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??