Иоси Канеко се дотътри до вратата и видя високия силует на представящия се за приятел непознат.
–Мислех, че си мъртъв, Канеко.
– И аз това си мисля от години.
–Антон Зелазни –представи се пришълецът и протегна ръка към него.
– И защо е дошъл Антон Зелазни при един рибар? – попита обитателят на дома Иоси, докато се ръкуваше. Но не дочака отговора, а запали фитила на допотопната газена лампа, поставена до вратата върху олющения шкаф. Щом фитилът лумна, Канеко освети с пламъка лицето на госта си. Беше бял с опалена от слънцето кожа, светлокос и приветлив.
Зелазни се усмихна, понеже Иоси предвидливо не включи генератора. След катаклизмите властта взе решение в селата и в малките градове всяко семейство да има подобно устройство, като по този начин да не се ползва енергия от системата, с цел да се пести. Ето защо уличните лампи не светеха, ала техните стъклени търбуси се чистеха ежедневно, създавайки илюзия, че някога нещо ще се промени. В големите градове обаче беше различно. Там всичко св ...