Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създаде зимата, Господ е изшмъркал Млечният път! Минимум!
Днес се налага да отида до Обеля, естествено оловно-никелираното чудовище ме оставя с пръст в уста. Няма как, ще се пътува с метрото. Пети вагон, „следваща спирка - Мусагеница” и всичко е ток! Докато на „Мусагеница” не влиза човек с хрема. Започва да киха зад мен, и на „Жолио Кюри” тържествено прерязвам лентата на ферма за бацили във врата си. Няма лошо, ще въртя бизнес с петокласници, на които не им се ходи на училище. Срещу пет лева ще им давам да ме пипат зад врата и скарлатината им е в креват вързана. От другата ми страна възрастен мъж е подпрял бастуна си на моето стъпало, и очевидно му харесва как пружинира. И амортисьор съм бил, ням ...