Метро
Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създаде зимата, Господ е изшмъркал Млечният път! Минимум!
Днес се налага да отида до Обеля, естествено оловно-никелираното чудовище ме оставя с пръст в уста. Няма как, ще се пътува с метрото. Пети вагон, „следваща спирка - Мусагеница” и всичко е ток! Докато на „Мусагеница” не влиза човек с хрема. Започва да киха зад мен, и на „Жолио Кюри” тържествено прерязвам лентата на ферма за бацили във врата си. Няма лошо, ще въртя бизнес с петокласници, на които не им се ходи на училище. Срещу пет лева ще им давам да ме пипат зад врата и скарлатината им е в креват вързана. От другата ми страна възрастен мъж е подпрял бастуна си на моето стъпало, и очевидно му харесва как пружинира. И амортисьор съм бил, няма проблеми! Тийнейджър с нахален вид е седнал току пред нас и заплашва да ме ритне в чатала, ако не спра да му намеквам да отстъпи място на стареца с бастуна. Човек с плажна шапка продава царевица с къри и без къри, а друг един предлага да ме снима срещу 12 лева. Жената от уредбата вяло съобщава „Следваща спирка – Драгалевци!”, след което отскача до кафене на Лъвов мост, където се надява да я изнасилят. Пенсиониран диригент размахва под носа ми две краставици, и махайки ги приготвя своя специалитет „Таратор в гуменка”. Машинистът съобщава по уредбата, че току-що жена му го е напуснала и не му се живее повече, след което влакът видимо ускорява. За радост, токът спира и четиринайсет минути стоим между „Сердика” и „Опълченска”. Накрая се оказва, че в тъмното машинистът си е прерязал вените с ръба на чорапа си, и не след дълго умира. Спешно издирваме машинист, защото токът е дошъл, но няма кой да кара. Накрая се отзовава един тираджия, потегляме, но на всеки 30 метра спираме да качваме стопаджии. Накрая стигаме в „Обеля”, където междувременно е настъпил Великден. Купувам си нов акумулатор от будка за вестници, хващам обратната мотриса и за Коледа съм си вкъщи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
,а защото сюжета се сменя бързо и лавираш с неподправен хумор.И все пак мисля, че може да стане още по-добро, например,ако съдбата на машиниста не беше така 'крехка",да си пререже вените с ръба на чорапа.
