11 февр. 2016 г., 23:05

Миг 

  Проза » Рассказы
579 0 0
5 мин за четене
„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, усещайки хладния въздух, идващ от райското място...
Рязката граница между топлината вътре, уюта и любовта, се срещнаха с планинския, но свеж горски въздух...Или това бяха само остатъци от онези сладостни моменти- на съприкосновение на откраднатия миг...
Прегръдката му, обхвана тялото ми, а ръцете ме стиснаха силно и обещаващо за още нови срещи.Усмихнах се на лудостта си, тази уж обмислена приключенска авантюра, която всеки път ме завличаше в Рая. Толкова прекрасни и красиви чертежи на нереалността, намигваха макар и рядко за довиждане на действителността.
Думите, изказани към него като ”Желая те! Люби ме!”, бяха оцветени като нежни есенни цветове от листата на дърветата. Капките роса навън с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??