„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”

Ериф Фром

...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, усещайки хладния въздух, идващ от райското място...

Рязката граница между топлината вътре, уюта и любовта, се срещнаха с планинския, но свеж горски въздух...Или това бяха само остатъци от онези сладостни моменти- на съприкосновение на откраднатия миг...

Прегръдката му, обхвана тялото ми, а ръцете ме стиснаха силно и обещаващо за още нови срещи.Усмихнах се на лудостта си, тази уж обмислена приключенска авантюра, която всеки път ме завличаше в Рая. Толкова прекрасни и красиви  чертежи на нереалността, намигваха макар и рядко за довиждане на действителността.

Думите, изказани към него като ”Желая те! Люби ме!”, бяха оцветени като нежни есенни цветове от листата на дърветата. Капките роса навън се сливаха с топлите въздишки и ритъмът на телата. Косите ми падаха срамежливо върху раменете и в началото се чувствах като невинна девойка. Белият облак на забравата ме отнасяше в друга страна, при други народи, култури, сезони, ала общото сякаш се състоеше в думичката ЛЮБОВ.

Любовта заема важна роля в религията, религиозните вярвания и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в християнството например – любовта към ближния, от друга страна за любовта към Бога и божественото, мъдростта и т.н. В религиите любовта може да бъде нещо повече от чувство, та дори и екстатично изживяване, опит.

Но ако любовта е чувство, то това чувство все някога ще премине, тогава остава приятелството.

„Мога да ти бъда приятел до края на дните си”- в началото не разбирах как приятелите успяват да изживяват всеки откраднат час като нов , неповторим, красив миг. Толкова трудно те преоткрих, не ме оставяй, шепнеха устните ми, целувани от нежния мъж до мен. Годините са без значение, ако ме обичаш!...

-Обич?!- прекъсна ме рязко, а аз изтръпнах от секунден хлад и тишината преряза взаимността за кратко- Аз не обичам, обичта е друго..., обичах жена ми..., но вече претръпнах... мога да ти дам само приятелството си”- и любимият глас не беше желания, а онзи, който ни връща в действителността, когато най-малко очакваме.

В Новия завет любовта е описана най-добре в "Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните" глава 13: "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека".В тази глава авторът дава едно универсално определение за любовта, което иначе е пречупено от личностния егоизъм на всеки отделен индивид. Той я описва като дълготърпелива, пълна с благост, тя "не завижда, не се гордее, не се превъзнася, не безобразничи, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина". 

Любовта изкуство ли е?... За Ерих Фром,  "любовта е изкуство, също като живота"   и това изкуство изисква "знания и усилия" .

Чувствата могат да бъдат мимолетни епизоди в човешкия живот, един начин да се увериш,че си значим, когато егоистично в себе си налагаш своя начин на възприемане  на чувството.

Всеки знае историята за Нарцис. А вие като него ли сте?... Колко пъти се вглеждаме истински в огледалото?... И пречупваме образа си през призмата на измамата...

А мъжът до мен?

А жената, заела за миг тялото на обичната жена?

И ако оставим последния път вратата след себе си леко открехната, това изкуство ли е или егоизъм?...

...В колата тайно с ръка нарисувах сърце върху стъклото. Мъжът до мен превъзбудено говореше за плановете си като бизнесмен и пусна радио ”Веселина”

Защо мълчах..., а слушах ли го изобщо?...

„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”

Ерих Фром

...Е, да, повечето хора си мислят че я владеят , и си вярват, а не рисуват по стъклата...глупави сърчица и не мълчат като изгубени, в тълпата от чувства на хората.От невинността на тъмнооката жена, беше останало течащо от парите, разбито сърце.

Миг!