6 мар. 2010 г., 21:47

Миг, белязан със спомени - животът

1.4K 0 0
1 мин за четене

    Една нереалистична загадка, която предизвиква всяка част от теб, но отваря път към бъдещето. Чрез собствените ни чувства ще разгадаем необяснимото, защото те са тези, които проникват в недостижимото за очите ни. Те пресъздават една магия, сякаш ни поднасят щастието редом с тъгата - това е силната комбинация, която те води напред без колебание. Този мигновен момент, ПРЕДСТАВЕН чрез контраст, без който животът не би бил толкова необясним. Ние усещаме илюзията, която витае около нас, но тя предава своята топлина и така върху нея изграждаме собствената си стряха, независимо, че знаем колко е нестабилно. Сякаш ние се опитваме да вървим напред, без да погледнем надолу, защото всъщност ни е страх от самата повърхност, на която се крепим - може би си задаваме въпроса дали изобщо има такава. Оставяме потока от мисли да ни води и се опитваме да обърнем гръб на миналото.

    Събуждам се, съпроводена от ритъма на моето сърце, но с копнежа си да проникна в дълбините на този свят, защото искам да открия нюансите на тази земя.Тази реалистична загадка я откриваме чрез нашето въображение, като пеперуда то лети с нежните ти криле заедно с разума ти .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...