6 янв. 2007 г., 21:05
4 мин за четене
Ако отворите един тълковен речник или енциклопедия срещу думата микроб най-вероятно ще откриете, че
“микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
Според учените в човешкия организъм живеят повече от 400 вида микроорганизми, а общият им брой е по-голям от броя на клетките в тялото ни...бля бля ля бля
Всъщност този разказ е за едно торище. Да, едно най-обикновено, силно миризливо и изпълнено с доста история място. Там живееше и нашият герой. Той беше микроб. На всичкото отгоре беше малък микроб едва на няколко часа, казваше Боп. "Ех, Боп, стари приятелю!"
В обществото на микроорганизмите (микробите) живота никак не е лесен. Всичко и навсякъде около тях е храна, а това пораждаше най-големия въпрос -"какво да изям". Много микроби - философи тъпчейки се разсъждаваха по въпроса, но така и не стигаха до консенсус. Едни бяха на мнение, че винаги трябва да се изяжда ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация