Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице,
само Той ще ни каже
отговора.
@
Любовта на майките е
като живота – от начало до край,
пламенна и жертвена.
Всички други напъни
са физико-химия
на хормони
в мозъка.
@
Лятото е умората
от усилията ни през зимата.
Отивайки
до брега на морето,
я прехвърляме
на рибите.
Те умеят да пазят тайни.
@
Не можах да се отплатя
на родителите си за доброто.
Ще изсъхне
върхът на Дървото
в прахоляка на времето...
Затова ли има толкова пръст...
@
Не разбирам онези,
които заради пари
излизат от кожата си
и настръхват в звяра.
@
Преди път взривявам
дома си
и от отломките му
събирам по нещо за себе си.
Оставащото ме привлича
за завръщане.
@
Как да заменя
страха със сила,
като наближава
есента на живота....
@
Калинке-малинке,
с тез черни точки
по твоята рокля
така си красива!
Ще ти подаря
обувките с високите токчета,
но искам в замяна
твоята тайна – отде си?...
@
Животът ни задължава
да оставим след себе си деца,
а децата изискват от нас
да ги научим защо се живее.
@
Сезоните
определят неравностите
и ямите по пътя ни.
Тревожността
е сянка на случващото.
@
Нещастията –
душевни емисии
след разминаването
между мечти и реалност.
@
Ти си Този
Тук и Сега.
А оня - там и някъде,
е прашинка на времето
@
До брега на морето
сме още по-черни и грешни.
Дори солената му вода
не може да отмие
калта на падението.
@
© Златина Георгиева Все права защищены