27.07.2012 г., 0:03

Миниатюри

706 0 1
3 мин за четене

Миниатюри

 

Животът е загадка

и ако успеем да нарушим табуто

и се срещнем с Бог

лице в лице,

само Той ще ни каже

отговора.

@

Любовта на майките е

като живота – от начало до край,

пламенна и жертвена.

Всички други напъни

са физико-химия

на хормони

в мозъка.

@

Лятото е умората

от усилията ни през зимата.

Отивайки

до брега на морето,

я прехвърляме

на рибите.

Те умеят да пазят тайни.

@

Не можах да се отплатя

на родителите си за доброто.

Ще изсъхне

върхът на Дървото

в прахоляка на времето...

Затова ли има толкова пръст...

@

Не разбирам онези,

които заради пари

излизат от кожата си

и настръхват в звяра.

@

Преди път взривявам

дома си

и от отломките му

събирам по нещо за себе си.

Оставащото ме привлича

за завръщане.

@

Как да заменя

страха със сила,

като наближава

есента на живота....

@

Калинке-малинке,

с  тез черни точки

по твоята рокля

така си красива!

Ще ти подаря

обувките с високите токчета,

но искам в замяна

твоята тайна – отде си?...

@

Животът ни задължава

да оставим след себе си деца,

а децата изискват от нас

да ги научим защо се живее.

@

Сезоните

определят неравностите

и ямите по пътя ни.

Тревожността

е сянка на случващото.

@

Нещастията –

душевни емисии

след разминаването

между мечти и реалност.

@

Ти си Този

Тук и Сега.

А оня -  там и някъде,

е прашинка на времето

@

До брега на морето

сме още по-черни и грешни.

Дори солената му вода

не може да отмие

калта на падението.

@

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...