Мир и война

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често несправедливият мир се превръща в сигурна предпоставка за скорошно избухване на военен конфликт. Достатъчно е да си припомним Версайският мирен договор, за да чуем тиктакащия „бомбен механизъм“ (задействан от клаузите в този документ) предизвикал двадесет години по-късно избухването на най-грандиозната война, която човечеството познава.

Този, а и много други примери разкриват, че мирът е сериозно застрашен, когато е налице несправедливост, защото в естеството на несправедливостта е разрушаването на хармонията в обществените отношения.

Доказателство за верността на горната констатация виждаме в 9 глава на 4 Книга на Царете. В споменатия пасаж четем за това как пророк Елисей изпраща свой ученик да помаже следващия цар на Израил, независимо че към онзи момент страната има своя законен владетел. Младият пророк изпълнява мисията, следвайки стриктните инструкции на Елисей, и след като помазва новия цар побягва без да се бави. Това странно действие буди известно недоумение у читателите. Защо е нужно след извършване на едно толкова сакрално действие като миропомазването пророкът да хукне, сякаш някой го гони?

Едно от многото възможни обяснения на въпросното пророческо деяние е, че младият ученик на Елисей не само извършва помазване за цар, но и паралелно с това съучаства в съзаклятие насочено към смяна на управлението на страната. Много интересен момент от библейската история, в който отново прозира дълбоката връзка между религия и политика. Тази връзка не се е променила до ден днешен. Сегашните управленски решения често притежават религиозна същност, защото идеологиите на политическите формации водят хората до действия, които в много случаи могат да бъдат припознати като една или друга форма на поклонение.

Пророческото действие от 4 Царе 9 глава разкрива, че ученикът на Елисей не само помазва новия цар, но и хвърля светлина върху Божията визия за него, която се изразява в това да извърши съд върху дома на Ахав и Езавел. И този съд наистина става реалност. В следващите стихове от главата четем, че блудствата и чародействата, за които Езавел е отговорна, понеже нямат нищо общо с мира, стават основание за прилагането на Божия съд върху дома ѝ.

Ако пренесем написаното в този пасаж от Стария Завет към случващото се сега на световната политическа сцена, ще установим приликата в моралния упадък на тогавашното и сегашното общество. В настоящия момент също като по времето на Езавел развратът, поклонението пред фалшивите идеи (божества) и бунтът срещу истината се вихрят в почти всяка област от обществения живот.

Ние, следващите Господ Исус Христос обаче не бива да се отчайваме, защото имаме сигурността, която идва от обещанието за мира на Бога в сърцата ни. Същият мир, който е резултат от сключения завет чрез жертвата на Божия Син. „Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост…“ (Исая 54:10)