16 авг. 2008 г., 12:27

Мираж

1.1K 0 2
1 мин за четене

            Плахата сянка на мълчанието ми отрони топла въздишка...

            Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...

            Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...

            Наведох устни към твоите...

            Попаднах в призрачен свят...

            Дъхът ми прерасна в стенание...

            Гърдите изхриптяха в страх от поредния мираж...

            Нозете ми се свиха в коленете и се молех!

            Затворила очи аз пак виждах илюзията си от мечти... - един сребърен мираж...

            Подари ми Тишина и ще ти бъда благодарна!

            Подари ми нежността на плътта си и ще целуна връхчетата на пръстите ти!

            Подари ми усмивката на погледа си и аз ще прегърна нозете ти!

            Искам да погаля с косите си коленете на Моя Господар!

            Подари ми Ласката на дланта си и аз ще пия водата, в която си измил благите си ходила!

             А сега - само ми подари Тишина, в която да съзра Теб и Мен - два атома целунали се за Лека нощ...!

             Два гълъба, допрели човчици в очакване на Белия принц - Месец...

             Два лъча от две звезди докоснаха спящите ми очи... Помазаха ме...

             Сънувах Небе и светлини... Безброй светлини...

             Звезди - очи... Очи - звезди...

             Сънувах те... 

http://vbox7.com/play:daf5c688

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...