Плахата сянка на мълчанието ми отрони топла въздишка...
Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...
Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...
Наведох устни към твоите...
Попаднах в призрачен свят...
Дъхът ми прерасна в стенание...
Гърдите изхриптяха в страх от поредния мираж...
Нозете ми се свиха в коленете и се молех!
Затворила очи аз пак виждах илюзията си от мечти... - един сребърен мираж...
Подари ми Тишина и ще ти бъда благодарна!
Подари ми нежността на плътта си и ще целуна връхчетата на пръстите ти!
Подари ми усмивката на погледа си и аз ще прегърна нозете ти! ...