Плахата сянка на мълчанието ми отрони топла въздишка...

            Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...

            Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...

            Наведох устни към твоите...

            Попаднах в призрачен свят...

            Дъхът ми прерасна в стенание...

            Гърдите изхриптяха в страх от поредния мираж...

            Нозете ми се свиха в коленете и се молех!

            Затворила очи аз пак виждах илюзията си от мечти... - един сребърен мираж...

            Подари ми Тишина и ще ти бъда благодарна!

            Подари ми нежността на плътта си и ще целуна връхчетата на пръстите ти!

            Подари ми усмивката на погледа си и аз ще прегърна нозете ти!

            Искам да погаля с косите си коленете на Моя Господар!

            Подари ми Ласката на дланта си и аз ще пия водата, в която си измил благите си ходила!

             А сега - само ми подари Тишина, в която да съзра Теб и Мен - два атома целунали се за Лека нощ...!

             Два гълъба, допрели човчици в очакване на Белия принц - Месец...

             Два лъча от две звезди докоснаха спящите ми очи... Помазаха ме...

             Сънувах Небе и светлини... Безброй светлини...

             Звезди - очи... Очи - звезди...

             Сънувах те... 

http://vbox7.com/play:daf5c688