Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше сам в удобното си кресло и съзерцаваше. Погледнат отстрани изглеждаше като статуя на мислител от древността, който със сигурност беше обременен с решаването на някакъв сериозен проблем. Всъщност истината не беше чак толкова далеч. Той наистина премисляше нещо, което явно беше достатъчно сериозно, за да го откъсне от заобикалящата го действителност.
Бяха изминали само няколко дни от настъпването на астрономическата пролет, която със все по-голяма сила събуждаше всичко за живот. Само върху него сякаш не можа да повлияе и той оставаше все същият бледен юноша. Всъщност отдавна беше минал юношеската възраст, може би годините му наброяваха около 23-24, което го правеше мъж, който тепърва се изправяш ...