Слънцето отдавна се беше скрило зад необятния хоризонт. Небето беше придобило призрачни краски. Излязох навън, с надеждата, че ще видя Млечния път в пълния му блясък. Погледнах над главата си и видях доста звезди, които обаче бяха странно замъглени. Озъртах се наляво и надясно и пред очите ми се мяркаха мрачни облаци. Единствено се перчеше страховита мечка, която обикаляше в търсене на поредната си жертва. Исках да забележа небесната красавица, Касиопея, която винаги ми действа успокояващо. Тя обаче се бе забулила, може би защото ѝ беше студено. Любопитните ми очи се насочиха на юг, за да разберат дали стрелецът е излязъл на лов, но явно си беше скрит в бърлогата. Още преди да се покажа навън, бях намусен и липсата на светила още повече ме натъжи, защото усещах как изпускам последния си шанс да видя брилянтите, които трябваше да са разположени над главата ми. С нескрита мъка се добрах до телескопа и желанието ми да изследвам небосвода, се изпаряваше.
Погледът ми беше празен, чувствах к ...