МНОГОТОЧИЯ ІІ
2 мин за четене
МНОГОТОЧИЯ... ІІ
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но не - там беше и плещите му изглеждаха толкова сковани, сякаш бяха поели целия товар на света. Вратът му беше обгорял до червено, а косата му - напълно побеляла.
Бяха минали повече от две години...
***
Не издържах и лекичко го докоснах. Той трепна и завъртя към мен глава, а аз вече усещах първите сълзи... Прекрачих пейката и седнах, забивайки нос в рамото му. Неговият мирис... неговият вкус... не можех повече да се владея и тресейки се, се оставих в прегръдките му...
***
Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори. Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание можем да кажем повече, понякога и всичко...
Понякога с думи можем да мълчим и всъщност да не казваме нищо...
Но има една дума, една-единствена, която никога не може да бъде заместена от мълчанието...
***
Прости ми, че те срещнах в неподходящо време...
Прости ми, че не оправдах очакванията ти...
Прости ми, че исках да опитам и с други партньори...
Прости ми, че загубих Вярата в Любовта...
Прости ми, че толкова дълго мълчах...
Прости ми, че така те нараних...
Прощавам ти, защото няма неподходящо време!
Прощавам ти, защото всеки човек греши и има право да поправи грешките си!
Прощавам ти, защото всеки трябва да е убеден в незаменимото!
Прощавам ти, защото Вярата в Любовта може да бъде върната от Надеждата!
Прощавам ти, защото е по-добре да мълчиш, докато стигнеш до истината!
Прощавам ти, защото за всяка болка има лек...
***
Пейката се намираше в малка градинка, в близост до добре поддържана аптека. Но никой от нас не погледна към нея...
29.08.2007
Посвещавам този разказ на утрешния светъл празник "Вяра, Надежда и Любов и майка им София". Нека бъдат живи и здрави и много щастливи всички именници тук и ние покрай вас! Обичам ви всички!
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но не - там беше и плещите му изглеждаха толкова сковани, сякаш бяха поели целия товар на света. Вратът му беше обгорял до червено, а косата му - напълно побеляла.
Бяха минали повече от две години...
***
Не издържах и лекичко го докоснах. Той трепна и завъртя към мен глава, а аз вече усещах първите сълзи... Прекрачих пейката и седнах, забивайки нос в рамото му. Неговият мирис... неговият вкус... не можех повече да се владея и тресейки се, се оставих в прегръдките му...
***
Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори. Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание можем да кажем повече, понякога и всичко...
Понякога с думи можем да мълчим и всъщност да не казваме нищо...
Но има една дума, една-единствена, която никога не може да бъде заместена от мълчанието...
***
Прости ми, че те срещнах в неподходящо време...
Прости ми, че не оправдах очакванията ти...
Прости ми, че исках да опитам и с други партньори...
Прости ми, че загубих Вярата в Любовта...
Прости ми, че толкова дълго мълчах...
Прости ми, че така те нараних...
Прощавам ти, защото няма неподходящо време!
Прощавам ти, защото всеки човек греши и има право да поправи грешките си!
Прощавам ти, защото всеки трябва да е убеден в незаменимото!
Прощавам ти, защото Вярата в Любовта може да бъде върната от Надеждата!
Прощавам ти, защото е по-добре да мълчиш, докато стигнеш до истината!
Прощавам ти, защото за всяка болка има лек...
***
Пейката се намираше в малка градинка, в близост до добре поддържана аптека. Но никой от нас не погледна към нея...
29.08.2007
Посвещавам този разказ на утрешния светъл празник "Вяра, Надежда и Любов и майка им София". Нека бъдат живи и здрави и много щастливи всички именници тук и ние покрай вас! Обичам ви всички!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Андреева Все права защищены
