Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана в печатно или електронно издание. Срокът за участие беше един месец.
Защо да не пусна едно разказче, при все че ограничението е до 900 думи. Как не, ще си броя думите, които съм написал. Сложих едно кратичко, солидарен с олимпийския принцип. Още едно изискване малко ме учуди - автобиография по европейски модел. Това понятие ми е малко чуждо, затова си съчиних набързо една, какво толкова ще мисля.
И взех, че коментирах един млад и доста популярен в литературните среди автор, чийто откъс от нашумелия му роман бе публикуван. Даже си позволих да се "самопубликувам", като сложих едно мое разказче под неодобрението си от стила и темата на романа му.
Кой съм аз да правя подобни своеволия? Редактори ...