3 min reading
Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана в печатно или електронно издание. Срокът за участие беше един месец.
Защо да не пусна едно разказче, при все че ограничението е до 900 думи. Как не, ще си броя думите, които съм написал. Сложих едно кратичко, солидарен с олимпийския принцип. Още едно изискване малко ме учуди - автобиография по европейски модел. Това понятие ми е малко чуждо, затова си съчиних набързо една, какво толкова ще мисля.
И взех, че коментирах един млад и доста популярен в литературните среди автор, чийто откъс от нашумелия му роман бе публикуван. Даже си позволих да се "самопубликувам", като сложих едно мое разказче под неодобрението си от стила и темата на романа му.
Кой съм аз да правя подобни своеволия? Редактори ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up