Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана в печатно или електронно издание. Срокът за участие беше един месец.

              Защо да не пусна едно разказче, при все че ограничението е до 900 думи. Как не, ще си броя думите, които съм написал. Сложих едно кратичко, солидарен с олимпийския принцип. Още едно изискване малко ме учуди - автобиография по европейски модел. Това понятие ми е малко чуждо, затова си съчиних набързо една, какво толкова ще мисля.

              И взех, че коментирах един млад и доста популярен в литературните среди автор, чийто откъс от  нашумелия му роман бе публикуван. Даже си позволих да се "самопубликувам", като сложих едно мое разказче под неодобрението си от стила и темата на романа му.

              Кой съм аз да правя подобни своеволия? Редакторите май са в Европа - Щутгард, начетени и с образование навярно. Такава практика не се толерирала в тяхното интернет – списание. В някои форуми и блогове може, но при тях не!  И разказчето не ми приеха за конкурса, защото било участвало вече в други електронни издания. Пожелаха ми да получа в този месец  вдъхновение и да заповядам с нова творба.

               Според мен има разлика между електронно издание и електронно пространство, но не искам да споря. А точно от мисълта за участие в техния конкурс пък ще се вдъхновя, за да напиша нещо. Много са важни тия, казах си аз.

              Ето съчинената ми неевропейска автобиография. За да я прегледат авторите на сайтовете, в които участвам с плахите си литературни опити.

               Да се разкрия кой съм навреме. За да не се получат разни усложнения.

                                                             Автобиография

                  Роден съм в град София. Обичах като дете да играя футбол толкова много, че родителите ме наричаха ритнитопковец. Горките, да знаеха само колко много са се лъгали в това, че единствено учението е достойно за уважение от обществото. А данни имах, щом през 1966 година бях републикански първенец и рекордьор на 80 метра с препятствия.

                   После се влюбих, разболях и приключих със спорта на 19 години. Защото само първото място ме интересуваше. Знаех, че това време няма да се върне. След като измъчих себе си и шефовете в спортната школа, която по онова време бе на сто метра от къщи, започнах следване във ВИСИ. Имах съученик и приятел, който ми повлия в избора на професия. Заедно ходехме по купони, на изпити, а лятото - по морета и гаджета. Не винаги ни вървеше, на около двадесет и пет годишна възраст се оженихме. Аз - за момиче от Търново. След като не можах да ú намеря работа в София се изстреляхме в град Гълъбово. За да спасяваме българската енергетика - аз, здравето на нейните създатели - тя. Но малкият ни син, който беше при родителите на жена ми, започна да ни липсва и се преселихме за кратко във Велико Търново. Това кратко продължава и сега.

                   Работех като проектант на строителни конструкции до така наречената демокрация. После пак с онзи мой приятел започнахме да печелим като търговци на специализирана хартия. Той - повече, аз - по-малко. Но ни стигаше. И така станахме по на петдесет години, когато нещо се обърка и собственият ни бизнес умря.

                     И така, у мен остана удоволствието от плуването в морето, изкачването на Балкана с  приятели наполовина на моите години и радостта да бъда с най-скъпите си хора, жена ми и сина ми. В Ню Йорк на 8-ми август той навърши тридесет. Бяхме заедно, изкарахме един чудесен месец. Така между сериозните неща се роди и моята писателска страст. Хората от форумите харесват нещата ми, а на мен това ми харесва. Пиша ги само по чувство и без нищо да коригирам. Не съм Мопасан, нито Керуак, макар че са ме сравнявали с тях.

                         Аз съм един наивник на средна възраст, който е щастлив по своему.

                     19.09.2008                                                              Любомир Николов