Моето име е Клошар
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си тръгвах, леко погледнах назад и видях как Мистър Ледено сърце се подсмихва след мен, а около очите му се бяха оплели ситни бръчици като паяжинки. Хи-хи!” Тя взе кафетата и се шмугна в пъстрата тълпа, вливаща се и изливаща се от Университета. Знаеше, че той е там – на обичайното си място – вдясно от стъпалата, в сянката на широките сърцевидни листа и под десетките застрашителни зелени „копия” на каталпата, седнал по турски на парче картон и забил медитиращ поглед в земята. Тълпата и шумотевицата ни най-малко не го смущаваха. Само от време на време някой студент се спираше пред него, казваше нещо от рода на: „Как си, приятел?!”, поздравяваха се с посрещане на юмруците, той избоботваше нещо та ...