Могилата

Край селото имаше могили. Обграждаха го в полукръг. Бяха обрасли с трева. Само на едната стърчеше огромен камък.

Разказваха се легенди за тези могили. Че турски кервани минавали тук. Че страхът от разбойници накарал пътуващите да заровят в земята богатствата си. Или, че тук са положили тялото на знатен владетел и са закрили с с камъка входа на гробницата. Какви ли не приказки се разказваха за тях.

Момчетата бяха чували всичко това, но си мислеха и друго - ами ако това е вход на пещера? Ако тя е като пещерата на Али Баба? Все там се събираха. Все там играеха - на могилата с камъка.

Беше валял дъжд. Пороен дъжд. Сега до камъка имаше дупка в пръстта. Оттам се чуваше бучене. Какво ли има? Какво ли е това? Чудеха се момчетата, умуваха. Решиха да опитат сами да решат загадката. Спомниха си даже урока по физика - за лоста. Намериха железен прът. Сложиха го под камъка и напрегнаха всички сили - къмъка да отместят. И представете си, отместиха го. Той просто се претърколи и остана да лежи в подножието на могилата. Какво откриха момчетата ли? Вода. Подземна река се движеше тук. Бърза река. Как щеше да помогне на хората тази вода. Само да се изведе на повърхността.

Ами, то и така стана. Водата от подземната река тръгна по чешмите на селото. Сушата беше победена.

А момчетата? Те са пак на могилите. Може би ще намерят  пещери със съкровища? Може би.