Край селото имаше могили. Обграждаха го в полукръг. Бяха обрасли с трева. Само на едната стърчеше огромен камък.
Разказваха се легенди за тези могили. Че турски кервани минавали тук. Че страхът от разбойници накарал пътуващите да заровят в земята богатствата си. Или, че тук са положили тялото на знатен владетел и са закрили с с камъка входа на гробницата. Какви ли не приказки се разказваха за тях.
Момчетата бяха чували всичко това, но си мислеха и друго - ами ако това е вход на пещера? Ако тя е като пещерата на Али Баба? Все там се събираха. Все там играеха - на могилата с камъка.
Беше валял дъжд. Пороен дъжд. Сега до камъка имаше дупка в пръстта. Оттам се чуваше бучене. Какво ли има? Какво ли е това? Чудеха се момчетата, умуваха. Решиха да опитат сами да решат загадката. Спомниха си даже урока по физика - за лоста. Намериха железен прът. Сложиха го под камъка и напрегнаха всички сили - къмъка да отместят. И представете си, отместиха го. Той просто се претърколи и остана да лежи в подн ...