Има ли нещо, което ви държи на едно място? Нещо, което ви пречи, дърпа и притеснява? Като ледени, стоманени окови около китките ви, вашите собствени страхове придобиват материална форма. Самовнушаваме си разни неща, плашим се от тях до такава степен, че виждаме нашите собствени обвинения към себе си през очите на някого другиго. Човек, който реално няма и представа какъв хаос се разразява у вас. Така се чувствам сега. Всъщност, не само сега, а откакто се помня, но сега намерих увереност да пиша по този въпрос. Налага ми се да се представям по един начин, а да съществувам по друг. Не е лесно и никак приятно да осъзнаваш, че не можеш да се разкриеш напълно пред някого, колкото и да е заслужил доверието ти. Не понасям онова чувство, онази мисъл, която прорязва съзнанието ми и ме хвърля към безтегловно състояние на ужас. "Ако разбере, ще ме помисли за смахната...", някога казвали ли сте си това? Нямам предвид за фатални и неморални действия, имам предвид за бурята в мен, за този букет от п ...