Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все пак продължава да се държи добре с мен и да бъде тъй мило и сладко. Понякога в красивите му очи мога да видя, че е тъжно и нещастно и тогава тъгата обхваща дори и мен, защото това зайче е тъй прекрасно, че всява някакво странно чувство у човек. Чувство на невинност и на беззащитност, каквото друго същество не може да предизвика. И човек осъзнава, че това зайче не трябва да бъде наранявано по какъвто и да е начин, защото просто не го заслужава. Човек разбира, че това зайче иска само да бъде обичано и иска малко топлота в своето съществуване. Но странното на мойто зайче е, че то не ходи при всеки да търси такава обич или топлота, а винаги идва само при мен. Това изпълва сърцето ми с неповторима ...