Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все пак продължава да се държи добре с мен и да бъде тъй мило и сладко. Понякога в красивите му очи мога да видя, че е тъжно и нещастно и тогава тъгата обхваща дори и мен, защото това зайче е тъй прекрасно, че всява някакво странно чувство у човек. Чувство на невинност и на беззащитност, каквото друго същество не може да предизвика. И човек осъзнава, че това зайче не трябва да бъде наранявано по какъвто и да е начин, защото просто не го заслужава. Човек разбира, че това зайче иска само да бъде обичано и иска малко топлота в своето съществуване. Но странното на мойто зайче е, че то не ходи при всеки да търси такава обич или топлота, а винаги идва само при мен. Това изпълва сърцето ми с неповторима радост, защото както мойто зайче е специално за мен, то ме кара да се чувствам специален за него. А аз знам, че това е наистина висока чест, защото мойто зайче не е просто едно обикновено зайче. И да бъда специален за него е истинска гордост. Затова всеки път, когато мойто зайче дойде при мен, аз му се радвам до безкрай и се опитвам да му покажа колко важно и специално е то за мен, както то показва същото и на мен самия.

  Странното при мойто зайче обаче е, че то е наистина едно много специално зайче. То абсолютно не е като другите зайчета. И не го казвам, защото не съм обективен, а защото е чистата истина. Мойто зайче е много по-красиво от другите зайчета. Освен това е несравнимо по-умно от тях и все пак не се изтъква с това. Мойто зайче е много скромно, макар и да може да бъде с класове над другите зайчета. И това много ме учудва понякога - как може зайче като него, тъй умно понякога, а тъй наивно друг път и смятащо се за едно обикновено зайче, да има такова нереалистично мнение за себе си. Но то просто си е такова. Странно зайче е то. Никога не обръща гръб, когато почувства, че съм нещастен или уплашен. Винаги се приближава и е готово да направи каквото и да е, за да може да прогони тъгата от сърцето ми. И знаете ли кое е странното? Че винаги успява. Защото, мисля аз, само мойто зайче може да направи подобно нещо. Само то е тъй грижовно и разбиращо в каквато и да е ситуация.

  По-горе споменах, че мойто зайче е красиво. Мисля, че излъгах. Всъщност зайчето ми е прекрасно. Никога преди не съм виждал подобно зайче - прекарвал съм часове, през които съм се любувал на красотата му. А то винаги ме гледа странно, сякаш иска да ми каже: "Защо ме гледаш така, аз дори не съм интересно". И дори не може да осъзнае всъщност колко е интересно за мен, което е много смешно. Може би, ако можеше да види през моите очи колко прекрасно и сладко е, то щеше да осъзнае дали е интересно или не. Но не може и понякога това ме натъжава. Но друг път просто свивам рамене и продължавам да му се любувам. И да благодаря с цялото си сърце, че си го имам.

  Ако има нещо, което много обичам да правя, то е да галя мойто зайче. А то също изглежда го обича. Всеки път, когато усещам допира на козинката му до себе си, мога да видя как то потрепва леко от удоволствие. Поне се надявам да е удоволствие, де. Но се съмнявам да е нещо друго, тъй като мойто зайче понякога само идва и се гушва близо до мен, приканвайки ме да го погаля. А в такива моменти аз се чувствам просто като най-щастливия човек на света. А може би и във вселената. Не бих се учудил. Защото мойто зайче е невероятно сладко.

  Веднъж дори се изкъпах с мойто зайче. Странно, мислех си, че зайчетата не обичат да се къпят, но мойто зайче пожела и аз бях много зарадван на тази мисъл. А когато започнахме да се къпем и аз го гушках и го триех сред капките вода, сърцето ми се изпълваше с неизпитвана досега любов и радост. Защото не бях виждал по-сладка и изпълваща картинка от тази. Мойто зайче е невероятно сладко, но когато се къпе, то става недостижимо сладко.

  Имало е случаи, обаче, в които мойто зайче заспива преди мен. Това не става често, тъй като мойто зайче е малко ранобудно и винаги прави тъй, че да е будно, когато аз спя. Но понякога съм успявал да го видя докато спи. И може от мен да знаете, че на света няма по-вдъхновяваща и по-красива картинка от това. Мойто зайче може да е недостижимо сладко, но когато спи, то става божествено сладко.

  И това е историята за мойто зайче. Бих говорил още много, но на него сигурно му се спи и е по-добре да млъквам засега. И все пак, искам да знаете едно нещо: аз си имам зайче и го обожавам с цялото си сърце.