Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше
погледът му и за да угаси дивият пламък в него, грабваше
чука и длетата и цепеше следващият, и следващият каменен
блок. Минали бяха много години, не помнеше ясно колко.
Живееше в безкрайно настояще, в следващия ден, в който
трябваше да се бори с болката и тежката физическа работа, с
яростните си мисли, с умората, със спомена си за нея.
Предстоеше им брак, щеше да се случи до два - три месеца. ...