Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далечината се дочу лай на куче, Сава се стресна, сякаш се завърна от някъде, а баща му, дядо Асен, гледаше нивата и се радваше на добрата реколта:
– Тате, трябва да ти кажа нещо, отдавна го мисля, но...
Дядо Асен не продумa, стоеше и гледаше нивата.
– Тате, всичко е хубаво, но съм намислил да замина, тук за мен бъдеще няма, не мога цял живот на тебе да разчитам! Вярно, помагам ти, ама това не е работа, искам да спестя някой лев, да стегна къщата, пък поглеж и жена се завъртяла край мен!
– Къде искаш да ходиш, сине! – старецът по принцип говореше малко и винаги тихо, беше благ човек, гледаше си своята работа и никога не се месеше в чуждата.
– В стъкларската фабрика вземали хора, имат и работническ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.