Apr 25, 2019, 1:18 AM
Момчето с карираната риза
Multi-part work
-
2253 6 15Prose » Narratives
-
755 10 13Prose
-
782 8 16Prose
3 min reading
Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далечината се дочу лай на куче, Сава се стресна, сякаш се завърна от някъде, а баща му, дядо Асен, гледаше нивата и се радваше на добрата реколта:
– Тате, трябва да ти кажа нещо, отдавна го мисля, но...
Дядо Асен не продумa, стоеше и гледаше нивата.
– Тате, всичко е хубаво, но съм намислил да замина, тук за мен бъдеще няма, не мога цял живот на тебе да разчитам! Вярно, помагам ти, ама това не е работа, искам да спестя някой лев, да стегна къщата, пък поглеж и жена се завъртяла край мен!
– Къде искаш да ходиш, сине! – старецът по принцип говореше малко и винаги тихо, беше благ човек, гледаше си своята работа и никога не се месеше в чуждата.
– В стъкларската фабрика вземали хора, имат и работническ ...
– Тате, трябва да ти кажа нещо, отдавна го мисля, но...
Дядо Асен не продумa, стоеше и гледаше нивата.
– Тате, всичко е хубаво, но съм намислил да замина, тук за мен бъдеще няма, не мога цял живот на тебе да разчитам! Вярно, помагам ти, ама това не е работа, искам да спестя някой лев, да стегна къщата, пък поглеж и жена се завъртяла край мен!
– Къде искаш да ходиш, сине! – старецът по принцип говореше малко и винаги тихо, беше благ човек, гледаше си своята работа и никога не се месеше в чуждата.
– В стъкларската фабрика вземали хора, имат и работническ ...
© Руми All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
