rumbic (Руми)
329 4733
25.04.2019 г., 1:18 ч.  

 Момчето с карираната риза 

  Проза » Разкази
1705 6 16
Произведение от няколко части
3 мин за четене

Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далечината се дочу лай на куче, Сава се стресна, сякаш се завърна от някъде, а баща му, дядо Асен, гледаше нивата и се радваше на добрата реколта:

 – Тате, трябва да ти кажа нещо, отдавна го мисля, но...

Дядо Асен не продумa, стоеше и гледаше нивата.

 – Тате, всичко е хубаво, но съм намислил да замина, тук за мен бъдеще няма, не мога цял живот на тебе да разчитам! Вярно, помагам ти, ама това не е работа, искам да спестя някой лев, да стегна къщата, пък поглеж и жена се завъртяла край мен!

 – Къде искаш да ходиш, сине! – старецът по принцип говореше малко и винаги тихо, беше благ човек, гледаше си своята работа и никога не се месеше в чуждата.

 – В стъкларската фабрика вземали хора, имат и работническо общежитие, за първо време ще съм там, пък после ще видим.

 – Аз каквото и да кажа, ти вече си го решил, само с майка си не знам как ще се разбереш – дядо Асен се усмихна и потупа Сава по рамото – Хайде да вървим, че става късно, знаеш я каква е, сигурно вече се тревожи!

Качиха се на каруцата а колелата ѝ затракаха бавно по прашния черен път към дома.

 

Вечерята приключи бързо за Сава, след като съобщи за своето решение на майка си. Баба Мария се разтрои, заплака, сякаш и каза, че е тежко болен.

 – Майко, недей така, ей го къде е, само на един час път от тук с влака, ще си идвам често!

 – Знам колко често си идвате вие, и Иван на леля ти Дора тъй викаше, ама сега не го знае черен ли е, бял ли е!

Сава не каза нищо повече, стана, целуна майка си по челото, погали баща си и излезе, а старата жена продължи да ридае, тя обичаше Сава прекалено много, една от причините за това бе, че дълги години  в младостта си не можеха да имат деца и Сава се появи в период, когато вече бяха в напреднала възраст.

 

След няколко дни, още по тъмно, младежът потегли към гарата, която се намираше на няколко километра от селото, до там се стигаше или с каруца, или пеш. Ръмеше ситен дъждец а калта по обувките му натежаваше все повече.

Качи се на най-ранния влак и потегли за града, където очакваше да сбъдне своите мечти. Беше облечен с карирана риза в тъмно синьо и бяло, слагаше я само по празници! Гледаше през изпотените прозорци на влака, който все повече се отдалечаваше от родното му място, забеляза как нивите и зелените полета започнаха да изчезват, докато пейзажът не се промени изцяло! Пред очите му се появиха големи заводски комини а гледката не бе никак впечатляваща, беше някак сиво и грозно!

 

На гарата го посрещна Иван, усмихнат и приветлив младеж, бяха приятели още от най-ранно детство, но след като баща му почина, той реши да напусне селото. Не беше зарязал майка си, както си мислеше баба Мария, просто работеше много и често извънредно, пращаше ѝ пари и се връщаше само по големите празници.

 

Пристигнаха в общежитието, Сава щеше да е в една стая с приятелят си, всички други бяха заети, но от управата склониха да сложат още едно легло в тази на Иван. Беше малка и невзрачна, а сега изглеждаше и претъпкана.

 

Следва...

 

 

» следваща част...

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно започва! Поздрави!
  • Интригуващо начало.Сигурно такова ще бъде и продължението което очаквам.Христос Воскресе!
  • Благодаря ви, Наде, Коце! 🙂
  • Не знам как съм те пропуснал тука Руми и за това бързам към втората част.Во истина воскресе,поздрав.
  • Ще чакам с интерес продължението!
  • Бъдете благословени, скъпи хора! Христос Воскресе!
    Благодаря ви, че бяхте на моята страничка!
  • Руми!Светли празници!
  • Дори не си представям какво си намислила за по-нататък,Руми,та давай по-бързо,заинтригува ме....Ей,такива разказчета обичам-не прекалено дълги,леко да те "почесат" и така да те засърби,та да не можеш да спреш!/обазно казано!/
  • Впечатляващо начало ,Руми! С интерес ще очаквам продължението. Тиха, скрита тъга проникна в мислите ми докато четях. Ти си пълна с изненади! Нямам представа с какво ще ни очароваш отново! В очакване съм!
  • Стойчо, Младене, Мариана, Мария, Бистра, радвам се, че отделихте от времето си за да прочетете! Благодаря ви от сърце!
  • Интригуващо начало с много възможни развръзки. Давай следващата част, Руми.
  • Заинтригува ме, Руми! Ще чакам с интерес продължението!
  • Децата са като птиците - напускат родното гнездо. Те трябва да имат своя съдба. Родителите са за това - да ги подготвят да отлетят. А иначе е много романтично всички да живеят заедно - под един покрив, като в комуна. Но това рядко се получава. Да му мислят родителите. Старостта е винаги романтична и тя поема емоционалния удар от раздялата. Чудесно встъпление, Руми. Ще следя с интерес. Поздравявам те!
  • "Всеки сам си носи кръста"!В живота на човек има такива съдбовни моменти, когато той избира собствен път.
    Руми, чакам следващата част.
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за светли Великденски празници!
  • Благодаря ти от сърце, Антоан, присъствието ти винаги ме радва и означава много за мен! Благодаря за подкрепата!
Предложения
: ??:??