Ако ние можехме да съдим себе си?

Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?

Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
    Кой ще погледне себе си със затворени
    очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е.
    Ще може ли някой?

    Аз опитах!

    Сега съм сам, мъчещ се!

    Там, където трябва да съм...


    В АДА!



         Това е монолог от моята първа пиеса, писана преди много време и играна в малки градове в ундъргаунд, самодейнни театри.