Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е.
Ще може ли някой?
Аз опитах!
Сега съм сам, мъчещ се!
Там, където трябва да съм...
В АДА!
Това е монолог от моята първа пиеса, писана преди много време и играна в малки градове в ундъргаунд, самодейнни театри.