2 mar 2008, 18:42

Монолог

  Prosa
1.8K 0 1

Ако ние можехме да съдим себе си?

Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?

Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
    Кой ще погледне себе си със затворени
    очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е.
    Ще може ли някой?

    Аз опитах!

    Сега съм сам, мъчещ се!

    Там, където трябва да съм...


    В АДА!



         Това е монолог от моята първа пиеса, писана преди много време и играна в малки градове в ундъргаунд, самодейнни театри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бушев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Много смисъл в малко думи. Интересен монолог.

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...