19 окт. 2010 г., 11:12

Монолог

936 0 1

 

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз пазя още в себе си надеждата. Дори когато пороят в очите ми е по-силен от този отвън, дори когато бурята бушува в душата ми по-яростно от всяка природна стихия. Тогава, седейки на земята, с глава опряна в коленете ми, си спомням за мечтите. Те, подобно нощни пеперуди, се раждат в тъмнината на душите ни и не намират покой, докато устремени не срещнат смъртта при допира със светлината. Красотата се ражда, за да умре и всяко нейно дихание е заредено с копнеж. Любовта се ражда, за да живее и до последен дъх тя е вяра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вглъбени сме в мечтите си, но после са изтръгнати със сетен истинен гръм!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...