19.10.2010 г., 11:12

Монолог

944 0 1

 

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз пазя още в себе си надеждата. Дори когато пороят в очите ми е по-силен от този отвън, дори когато бурята бушува в душата ми по-яростно от всяка природна стихия. Тогава, седейки на земята, с глава опряна в коленете ми, си спомням за мечтите. Те, подобно нощни пеперуди, се раждат в тъмнината на душите ни и не намират покой, докато устремени не срещнат смъртта при допира със светлината. Красотата се ражда, за да умре и всяко нейно дихание е заредено с копнеж. Любовта се ражда, за да живее и до последен дъх тя е вяра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вглъбени сме в мечтите си, но после са изтръгнати със сетен истинен гръм!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...