18 февр. 2009 г., 13:45

Моят Ботуш

952 0 1
1 мин за четене
Отново е средата на работната седмица, а аз пак седя и чистя ботушите си преди лягане, защото сутринта много бързам и нямам време, а и без това приличат на нищо след всяко мое излизане. Пуста му работа, не успях да се науча да си пазя вещите и сигурно никога няма да успея. Седя на килима в стаята и упорито си търкам левия  ботуш, който е насъбрал толкова много човешка мръсотия. Чистя го от хорската помия. От настъпаните лъжи и настъпаните критики, през които днес съм минала.
Чистя го от обидите, от нападките, кавгите и скандалите по варненските улици. Чистя го от съжаление, че всеки ден му се налага по два пъти да минава по един и същи път, по абсолютно същите изстрадали улици, пълни със сиво ежедневие, опиянение от алчност и самота. Тъжно ми е, че му го причинявам. Той не го заслужава. Той заслужава повече. Да минава по улици, пълни с усмивки, пълни с красиви думи, и да настъпва истински възхвали, не лъжи. Ще му го причинявам дълго още, поне докато не дойде Пролетта и не започна на някоя друга невинна обувка да показвам злото.
А как искам всичко да е  усмихнато, как искам войната и убийствата да са мит, в които хората да не вярват и да мислят, че са дело на извънземни.
Истинска лъжа. Живот.Спадове и възвишения след това.

П.П.: Ако можеше всичко да е лесно, едва ли всичко щеше да ходи по хората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...