Моят Ботуш
Чистя го от обидите, от нападките, кавгите и скандалите по варненските улици. Чистя го от съжаление, че всеки ден му се налага по два пъти да минава по един и същи път, по абсолютно същите изстрадали улици, пълни със сиво ежедневие, опиянение от алчност и самота. Тъжно ми е, че му го причинявам. Той не го заслужава. Той заслужава повече. Да минава по улици, пълни с усмивки, пълни с красиви думи, и да настъпва истински възхвали, не лъжи. Ще му го причинявам дълго още, поне докато не дойде Пролетта и не започна на някоя друга невинна обувка да показвам злото.
А как искам всичко да е усмихнато, как искам войната и убийствата да са мит, в които хората да не вярват и да мислят, че са дело на извънземни.
Истинска лъжа. Живот.Спадове и възвишения след това.
П.П.: Ако можеше всичко да е лесно, едва ли всичко щеше да ходи по хората.
© Катя Михайлова All rights reserved.
