18.02.2009 г., 13:45

Моят Ботуш

948 0 1
1 мин за четене
Отново е средата на работната седмица, а аз пак седя и чистя ботушите си преди лягане, защото сутринта много бързам и нямам време, а и без това приличат на нищо след всяко мое излизане. Пуста му работа, не успях да се науча да си пазя вещите и сигурно никога няма да успея. Седя на килима в стаята и упорито си търкам левия  ботуш, който е насъбрал толкова много човешка мръсотия. Чистя го от хорската помия. От настъпаните лъжи и настъпаните критики, през които днес съм минала.
Чистя го от обидите, от нападките, кавгите и скандалите по варненските улици. Чистя го от съжаление, че всеки ден му се налага по два пъти да минава по един и същи път, по абсолютно същите изстрадали улици, пълни със сиво ежедневие, опиянение от алчност и самота. Тъжно ми е, че му го причинявам. Той не го заслужава. Той заслужава повече. Да минава по улици, пълни с усмивки, пълни с красиви думи, и да настъпва истински възхвали, не лъжи. Ще му го причинявам дълго още, поне докато не дойде Пролетта и не започна на някоя друга невинна обувка да показвам злото.
А как искам всичко да е  усмихнато, как искам войната и убийствата да са мит, в които хората да не вярват и да мислят, че са дело на извънземни.
Истинска лъжа. Живот.Спадове и възвишения след това.

П.П.: Ако можеше всичко да е лесно, едва ли всичко щеше да ходи по хората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...