Моят Рай е ад за други
Произведение от няколко части « към първа част
Уж е пролет, а е августовска жега. Въздухът трепти по асфалта. Седя под чадъра на една сладкарница и пиша писмо. Трудно виждам екрана на телефона, защото блести от силното слънце. Преди малко тя си тръгна и на масата остана не допитата чаша със сок.
"Моят Рай е ад за други, дори и за теб. Трудно ще разбереш, защо всичко свършва. В Рая ми няма място за пари предмети, лъжи и суета. Там е истината и красотата на чувствата. Няма тълпи крещящи "Осанна", няма огледала, няма свещи и тамян, няма очи оцъклени в небето, мърморещи "Алелуя", няма любов затворена в клетка с решетките на хорските предразсъдъци..."
Отпих глътка от кафето си и видях, как на забавен каданс се отварят и затварят крилата на една пеперуда кацнала върху чашата ѝ. Разгъваше тънкото си хоботче и отпиваше от капката сок по ръба. Искреше, като седеф. Пак се взрях в телефона.
- Виждаш ли, колко малко и трябва на красотата, за да живее. Само капчица сладък сок.
Стреснах се. Отново беше слабият Никой. Седнал на отсрещния стол напечен от слънцето.
- Пак си ти, ли? Седни под сянката, защото ще изгориш на тоя пек.
- Слънцето е затова, да му се радваме, а не да се крием от него.
- Да, когато грее по-слабо и не гори.
- Дали гори го определя нашето съзнание и желанието ни да бъдем на слънце.
- Всъщност, ако пеперудата беше голяма, ще ѝ трябваше цяла чаша сок.
- Тогава нямаше да бъдеш възторгнат от красотата ѝ, а щеше да си уплашен от размера. Всеки човек приема красота, до толкова до колкото са определили възприятията му.
- Мога да си представя, че съм Гъливер в страната на великаните.
- За съжаление страхът няма да ти позволи да бъдеш там. Не пиши това писмо! Нищо няма да кажеш, което тя не знае.
- Грозно е да четеш чужди писма.
- То не е чуждо... Мое е.
- Да и аз си говоря сам.
- Така е, защото хората не ме виждат. Или поне повечето не ме виждат.
- Тогава, разкарай се! Стига ми, че по цяло денонощие съм сам и си говоря сам със себе си. Трябва да напиша писмото.-
- Добре пиши, Самотнико. Няма да ти преча на мисловната логорея, но разбери, че не винаги думите са тези, които обличат със смисъл реалността.
Взирах се в екрана, но главата ми беше празна. Толкова празна, че муха би умряла от самота в нея.
- Видя ли? Нямаш думи.
- Защото ме заля с твоите. Всъщност... Моите... Или...
- Стига се чуди. Просто ме послушай, ако има нещо да става не си ти, който ще го реши. Отдай се на Него, Той щете води и никога няма да сгрешиш.
- Тогава, къде е свободната ми воля?
- В това да го избереш за свой Спасител и да станеш Негово дете.
- Но аз съм Негово дете!
- Не, не си, защото си обвързан с мисълта си да решаваш, кое е правилно и кое не.
- Предлагаш ми живот на марионетка?!
- Предлагам ти Живот на любящо дете, но ти все още си самотен старец. Има много дълъг път да извървиш.
- Добре, изслушах те, сега си върви, за да допиша писмото.
Отново се вторачих в екрана, но сякаш някой или нещо беше изтрил всичко.
Вдигнах глава и Никой го нямаше. Рой пеперуди пърхаха над нейната чаша и пиеха от красотата на Живота.
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Нека да съм будала, щото всички будали Бог ги пази от злини
-
Да, затуй ша ти изпея женски вариант на една известна песен
"За крадец не ставаш, дъще.
Ти си будала а а а а... "
-
Не знам, но подозирам, че каквото и да значи жоп, смисълът няма да се изгуби :р
-
Как да го разбирам, като джоб на български или жоп на руски. Или се отнася и за двете.
-
Тц, тия дето си тъпчат душите по джобовете, не са ми интересни
-
Ето сега вече се отчаях. Насочих една млада девойка да стане джебчийка.
-
Мани, мани, къде бръкнеш все рай Чак сега в дълбочина ги разбрах джебчиите и клептоманията разбрах и кво ли не разбрах
-
Виждаш ли, къде бръкнеш, все душа
-
Хахах
Обикновено на маса: "Дай си на душата! Наздраве!" И после има "пей душа" -
Сетих се за една култова фраза "Изпуснах си душата"
-
Ааа, зависи на кой къде му е душата Така че, ако искаш да си точен, помисли как да го формулираш точно. Да те видя сега, как ще се справиш ха ха
-
Раят е там, където е Раят за душата.
Благодаря ви. -
Човек още тук, на земята живее в Рая или в ада, въпрос на личен избор е и точно поради този личен избор много често представите ни за Рай, се оказват ад
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бяло конче вихрогонче.
И със него да политат
Без злини далеч отлитат.