1.
Тайната среща на високо равнище приключи успешно. Премиерът на Япония - Сакьо Йукиро и генералният секретар на Китайската комунистическа партия – Уей Хао се изправиха от креслата. Крепко и доброжелателно си стиснаха ръце. На лицата на двамата лидери се виждаха усмивки.


Заглавия на статии от китайски вестници:
СОНИ И НИКОН БЕЗ МИТО В КИТАЙ
ЯПОНСКИ КОМПАНИИ ВНАСЯТ КОМПЮТРИ НА ПОЛОВИН ЦЕНА
НАЙ-ЕВТИНИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ СА ЯПОНСКИ
ДЕЦАТА НИ ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ИГРАЧКА-РОБОТ

2.

Китаецът Чиенг Фу прибра вкъщи. Включи японския телевизор, марка “Сони”. Вместо да се появи образ, изскочи тъмен екран. На него пишеше “Няма достъп – без абонамент за услугата”.
Не успях да платя цифровата телевизия този месец, каза си Чиенг. Разбира се, че ще ме изключат.
За всеки случай пощрака с дистанционното. Появи се изображение на Мадона, която правеше шпагат и мяташе коси.
Оставили са ми поне един музикален канал, зарадва се Чиенг. После посърна. Ако не си платеше сметката за цифрова телевизия, до няколко дни щяха да му резнат и музиката.
Чиенг Фу беше безработен от два месеца. Един ден шефът го викна, плати му изработеното и му каза, че има съкращения на производствените разходи. Чиенг и още сума ти негови колеги не трябвало да идват повече на работа.
Фу се замисли за ремонта на личния си автомобил. Проклетата таратайка от ден на ден го изненадваше с все нови повреди. Малкото му останали средства хвърчаха за поправянето на трошката.
Като че ли в колата има някаква верижна реакция, мамка и, каза си Чиенг. Точно платя да я закърпят и моментално се разваля нещо друго.
Беше му скучно. Чиенг живееше самичък в едностаен апартамент. По-точно разполагаше с една стая, която му служеше едновременно за хол, спалня и трапезария. В единия и ъгъл имаше ниша, която представляваше нещо като кухненски бокс. Там си приготвяше яденето.
Чиенг Фу реши да звънне на някой приятел. Да излезе навън, да се поразходи малко пеша и да сподели тегобите си.
Взе клетъчния телефон от тоалетната масичка, когато се сети, че и той беше спрян. Заради неплатена сметка.
Чиенг Фу започна да се ядосва. Беше сам вкъщи, беше му гадно, а нямаше с какво да се разведри. Щеше да нападне хладилника ако беше сигурен, че вътре има нещо сладко. За съжаление знаеше наизуст какво има в охладителя, а то не беше много.
Чиенг включи японския компютър. Отвори наслуки някаква страница. По-точно – опита се.
На монитора пишеше “Страницата не може да бъде показана”.
Разбира се, каза си Чиенг. Не съм плащал и интернета.
В този момент, телевизора угасна, а лекото бръмчене на хладилника спря.
Изключиха ми тока, съобрази Чиенг. Мамка му, кога беше датата за плащане – 15-то число ли?
Чиенг Фу взе отново клетъчния си телефон и погледна дисплея. Беше 19 август, 2017 година.
Чиенг се помъчи да се сети за нещо ободряващо. Що не ида да пия една студена вода? Поне нея не могат да спрат. Всъщност могат, но трябва да прекратят водоснабдяването на целия блок.
Фу влезе в банята-тоалетна. Отвори кранчето на чешмата. От него прокапа тънка струйка. Докато се наведе, водата започна да намалява. На отвора на чешмата останаха само няколко капки, които все по-бавно започнаха да се стичат към мивката. Накрая и те изчезнаха.
Чиенг затвори кранчето. “Как не можах да се сетя? Два или три пъти месечно спират водата. За профилактика и хлориране.”
Фу се почувства наистина подтиснат. “Защо ли се мъча? Защо да не свърша със себе си още сега?”
Китаецът започна да мисли как да се самоубие. Да го направи като японците. Тежкарски.
На тази мисъл го наведе изобилието на японска техника в дома му.
Чиенг се зачуди. “Как точно го правеха те?” Замисли се и се сети. Да, разбира се. Сепуко или харакири. Както и да го кажеш все едно и също. Спасение от мъките.
Чиенг се замисли по-дълбоко. Ако го прави нека да е по-правилата. Сега трябваше да намери кинжал кусунгобу.
Нямаше такъв подръка.
Другият правилен начин да си направи сепуко беше с късия меч вакидзаши.
И такъв нямаше.
Чиенг продължи да мисли. Усилено.
Тогава се сети за ножовете “Гинзу”. Чудесните евтини, много здрави и много остри ножове “Гинзу”. Беше си ги купил, докато все още работеше.
Чиенг Фу отиде в кухненския бокс. Подбра най-големия и най-лъскав нож “Гинзу”.
После се върна в центъра на хола. Или спалнята. Или трапезарията. Съблече се от кръста нагоре. Падна на колене.
Обърна ножа към себе си. Хвана го с две ръце за дръжката.
Чиенг Фу концентрира всичките си физически и психически сили.
Острието на ножа сочеше два пръста вляво от пъпа му.

3.

Заглавия на статии от китайски вестници:
СКОК НА САМОУБИЙСТВАТА В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
МИЗЕРИЯТА ВОДИ ДО ХАРАКИРИ
СЕПУКО – СПАСЕНИЕ ОТ МЪКИТЕ
ОГОРЧЕНИ ХОРА БЯГАТ ЧРЕЗ СМЪРТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ СИ


Шефът на агенцията за държавна сигурност се поклони пред генералния скеретар на Китайската Комунистическа Партия - Уей Хао. Тайно се огледа. Всички уреди в работния кабинет бяха американско производство.
Генералът постави пред Уей Хао една папка и поясни:
- Другарю секретар, тук са предварителните резултати от разследването.
Уей Хао побутна папката с пръст, но не я отвори. Попита:
- Можете ли да изложите резултатите устно, другарю генерал? И по-накратко.
Все така прав, шефът на агенцията за държавна сигурност
започна да говори:
- Разследването доказа, че продуктите на японските компании “Сони”, “Никон” и “Айбо” влияят психотронно на хората, които ги използват. Все още не можем да определим самия начин на действие. Дали се касае за излъчване на определена честота, влияеща на човешкия мозък, или е някакъв друг начин за внушаване на суицидни помисли.
- Интересно. – каза председателят Уей Хао . – Предполагам, че в момента екип от учени изследва въпросните японски продукти.
- Да, другарю секретар. Но в страната ни продължава да влиза и да се продава все повече японска техника. В хода на разследването се доказа, че е благодарение на договора за освобождаване от мито, подписан с компаниите “Сони”, “Никон” и “Айбо”. – додаде с нещо като упрек генерала.
- Спрете разследването. – нареди генералният секретар.
- Но... - понечи да възрази генерала.
- Заповядвам разследването да бъде спряно незабавно! И това е заповед!
- Ще бъде ли подписана от Политбюро?
- Ше бъде подписана и потвърдена!
- Но... Защо? - смаяно попита генерала.
Дишането на секретаря Уей Хао се успокои. Лицето му напомняше на статуя от нефрит.
Уей Хао каза решително:
- Как иначе ще се справим с проблема на пренаселването, другарю генерал?