Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда
Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
Колата не е лукс, а необходимост.
Баба ми едно време само на кола се е возила ...
Тя баба ти едно време и налъми е носила, носи и ти ...
Този разговор с баща ми го водя вече в продължение на 13 години, тоест откакто станах пълнолетен и за абитуриентския бал ми купи кола, с ясната идея, че нямам друг избор освен да бъда шофьор. В големия град. С ежедневните катастрофи и смърт на пътя. С километричните задръствания. С мръсния въздух. Е, до този момент устоявам на натиска, и то натиск, упражняван от всеки, който разбере, че не шофирам. Как било възможно! От друга страна, през целия си съзнателен живот слушам как сме най-бедната, окаяна, изостанала държава в Европа, в света. А все протести как горивото било скъпо, златно, не се пипало. Всеки тулуп на кола до магазина да иде.
Но иначе – много сме зле финансово, най-бедните в Европа, ...