Мързеливият българин. България в няколко реда

Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда

• Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
• Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
• Колата не е лукс, а необходимост.
• Баба ми едно време само на кола се е возила ...
• Тя баба ти едно време и налъми е носила, носи и ти ...

Този разговор с баща ми го водя вече в продължение на 13 години, тоест откакто станах пълнолетен и за абитуриентския бал ми купи кола, с ясната идея, че нямам друг избор освен да бъда шофьор. В големия град. С ежедневните катастрофи и смърт на пътя. С километричните задръствания. С мръсния въздух. Е, до този момент устоявам на натиска, и то натиск, упражняван от всеки, който разбере, че не шофирам. Как било възможно! От друга страна, през целия си съзнателен живот слушам как сме най-бедната, окаяна, изостанала държава в Европа, в света. А все протести как горивото било скъпо, златно, не се пипало. Всеки тулуп на кола до магазина да иде.

Но иначе – много сме зле финансово, най-бедните в Европа, в света, няма по-окаяни от нас. А като излезеш на улицата, едва намираш кафене да седнеш, всичко фраш, опашка дори от чакащи да се освободи маса в луксозните, скъпарски заведения. Справки гугъл. Пенсионерите и те, уж бедни, 300 лева пенсия, а като им звъннат измамниците по телефона – хвърлят хиляди евра, скрити под дюшеците. Ще си счупят краката на ходят на „Кауфлана и Лидила“, че пуснали промоция, ей така за всеки случай да напълнят количката с връх. Ма бабе, нали едва за лекарства успяваш да събереш стотинките?

Дойде ново правителство, направят някаква реформа уж за благото на простия народ – плюнки и храчки по всичко и всички. Този бил такъв, онзи бил онакъв, всеки крадял, все конспирации, а той – китка. Неудачник, вероятно със средно образование и бачкащ общ работник, вечер се прибира при ракията и салатата, ступа жената и ... „защо не валят милиони от небето, баси скапания живот!?“. Ми подобри си го, не чакай на разни месии. Но нали е по-лесно да обвиняваш друг за собственото си мизерно съществуване. Като вземе заплата, изяжда и изпива всичко за 2 дена по кръчмите или по децата, после – нямам пари. Ми как ще имаш? Кой те би да сваляш гащите и да правиш деца? Така трябвало! Хайде де, ми като „трябва“, не мрънкай. Няма да се оправим, но не заради „крадливи политици“, а заради селския ни манталитет.