Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо

ужасяващи сме, празни, с изцедени организми

и е толкова жесток тука народа

грабим с шепи за да се спасим

вече пресъхнали от жаждата за онова

Онова, което го наричаме любов,бабо

Наричаме го, а не го познаваме.

А е тук и е навсякъде около нас.

В изморените пълни с грижа майчини очи давайки ми повече от всичко щом тате си замина.

В първия път, в който видях сестра ми омотана в бялата хавлийка в болницата.

Във филийките с масло на село и книжките на Франклин, със които ме научи да чета, бабо..

В усмивката на случайната жена,на която съм помогнала с тежките торби.

В бездомното кученце, което също има нужда от любов,бточно колкото и всички ние.

Само тя би могла да ни спаси.

И,

Бабо,

ще стана всичко дето някога съм искала,

дори и да е много трудно.

Хората сме такива, нали ти казах, празни

но обичаме и това от теб го знам

Че тогава всичко е възможно.