На баба
Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова
Онова, което го наричаме любов,бабо
Наричаме го, а не го познаваме.
А е тук и е навсякъде около нас.
В изморените пълни с грижа майчини очи давайки ми повече от всичко щом тате си замина.
В първия път, в който видях сестра ми омотана в бялата хавлийка в болницата.
Във филийките с масло на село и книжките на Франклин, със които ме научи да чета, бабо..
В усмивката на случайната жена,на която съм помогнала с тежките торби.
В бездомното кученце, което също има нужда от любов,бточно колкото и всички ние.
Само тя би могла да ни спаси.
И,
Бабо,
ще стана всичко дето някога съм искала,
дори и да е много трудно.
Хората сме такива, нали ти казах, празни
но обичаме и това от теб го знам
Че тогава всичко е възможно.
© Един неизявен творец All rights reserved.
